Какво е AFS?

Методът AFS е създаден от д-р Астрид Копп-Дуллер през 1995г.  Той е създаден с цел да се постави начало на нов път в педагого-дидактичната работа при ограмотяване по четене, писане и смятане. (Копп-Дуллер, 2019)

​

Хората с дислексия, когато са със средно или над средно ниво на интелигентност, възприемат заобикалящия ги свят по различен начин. Тяхното внимание е намалено при разкодирането на цифри и букви, т.к те обработват по различен начин информацията от хората без дислексия.  По този начин се проявяват  затруднения при четене, писане и смятане. 

Методът АFS се фокусира върху развитието на вниманието (А – attention – Aufmerksamkeit), функционирането (F – funktion – Funktionen) и симптомите (S – symptom – Symptom).

​

​

​

​

​

​

Различната степен на внимание при децата с дислексия води до това, че те не показват това, което се очаква от тях в областта на овладяването на символите.

​

Допускат се много грешки, защото мисленето и действието като процес не протичат едновременно.

​

От това следват така наречените грешки на възприятието, които са причина за допусканите правописни грешки. Основната цел е да се постигне едновременност между мисленето и действието.

​

​

​

​

​

​

​

​

Функциите, наречени още ”сетивни възприятия”, са различни при децата с дислексия. Те имат друго възприемане, много бързият им мисловен процес пречи за правилното писане, четене или смятане.

​

Тези деца се нуждаят от повече време, за да разпознаят и научат добре символите, словообразуването или аритметичните действия. 

​

Важно е да се знае кои сетивни възприятия функционират по различен начин, тъй като невинаги дисфункцията е при всички едновременно /зрителни възприятия, слухови възприятия, ориентация в пространството/.

​

​

​

​

​

Тренингът на симптомите е работа върху установяване на възприятийните грешки и тяхното отстраняване. Децата с дислексия/дискалкулия се учат да пишат, четат или смятат също чрез упражнения, но е много важно това да е процес, който да бъде съвместен с постепенното повишаване на вниманието и сетивните възприятия. 

​

Ученето трябва да става с всички сетива. Трябва да им се даде възможност да се запознят с триизмерен вариант на символите и думите, които те не разпознават и не разбират.

​

​