Дислексия или Специфично нарушение на способността за учене

Дислексията се определя като съвкупност от специфични затруднения при учене. Те се свързват с процесите на преработка на информацията, което възпрепятства ограмотяването и се наблюдава несъответствие между очакваните за възрастта и реалните резултати за дадената възраст. 

Дислексичните затруднения са не само  при четене, писане, смятане, а често и  при пространствена и времева ориентация, зрителна и слухова перцепция, груба и фина моторика.

Първите проучвания на това състояние датират от 19. век. Поради факта, че първи медиците търсят обяснение на обучителните затруднения, дислексията е приемана като болест. Дори Световната Здравна Организация дефинира Дислексията дълги години като заболяване. (Копп-Дуллер, 2017). В последствие дислексията се приема за състояние.

Като утвърдила се във времето добра практика е педагого-логопедичната терапия. 

Въз основа на своята дългогодишна изследователска дейност  д-р Астрид Копп-Дуллер (1995) обобщава:

„ Един  човек с дислексия, който е средно интелигентен, възприема по различен начин заобикалящата го среда. Неговото внимание e намалено, когато трябва да работи с букви и цифри, защото ги възприема по различен начин поради диференцираните си сетивни възприятия в сравнение с хората без дислексия. Това се отразява върху усвояването на уменията за четене, писане и смятане.“